Добрината е по - свързана с интереса, отколкото е далаверата

Разговаря: Владимир Тороманов
      Г-жо Цукато, защо решихте да осъществите дарението на семейство Пиндови точно за Варна и за варненската болница?
       Защото аз и г-н Пиндов сме родени във Варна. Отидох при директора и се запознах с нуждите на болницата. Сериозни пари се дават срещу сериозно изработени проекти. Такъв проект ни се предостави. Г-н Пиндов се съгласи и аз го реализирах.
      Какво беше вашето лично участие за осъществяването му?
       Съдействах за постигането на нещо различно. От една страна, насочих парите на г-н Пиндов към един значим български проект. Те се вложиха в нещо, което съществува реално, което е проверимо, дългосрочно и облагодетелства еднакво стари и млади, комунисти и некомунисти. Бях твърдо решила средствата да не бъдат похарчени за „псевдопомощни проекти”, стигащи предимно до тези, които пречат на успешния преход на страната към пазарна икономика.
      От друга страна, като патньор на Пиндов за посредничество си съм вложила 7млн.лв. Имах възможност с моите 7 млн. лв. да привлека 437 млн. лв. Мисля,че това е по-умният вариант. Искам да подчертая,че аз и сем. Пиндови не търсим никакво признание. Правим този жест, за да напомним на хората, че има и такъв вид добрина.
     Да, но читателите могат да кажат, че е лесно да се прави добро от много богат човек, без да се очаква да спечели.
     На запад разбира се, че добрината е много повече свързана с интереса, отколкото е далаверата, както се изразяват често тук. Там много добре знаят, че добрината е истинският дългосрочен интерес за всички. Аз и сем. Пиндови не сме толкова дарители, колкото строители – напомнящи на хората, че има добрина. В нашия ядрен свят всеки човек има интерес в изграждането на повече добрина.
   Минаха почти седем години, откакто се върнахте в България. Някой би казал, че сте зарязали комфорта, за да дойдете в една страна, където се хабят доста нерви. Защо?
    Защото съм родена в България. Когато промените тук започнаха беше съвсем нормално да се върна. Все пак съм завършила образованието си в най – престижните американски университети. Имала съм възможността да работя в телевизията, в американското кино с най-известните режисьори, в международния бизнес... Това е мисията на живота ми – да се въоръжа и да бъда полезна тук, в България. Имам чувството, че по- важно е да съм полезна тук сега, отколкото в Щатите. Българите бяха зад „желязната завеса”, докато аз имах шанса да бъда на запад. Мисля, че е по-добре да споделя какво съм научила и какво съм видяла.
Какви бяха първите впечатления след завръщането ви?
    Впечатлението ми беше и още е, че когато в България се изразява непозната следна точка – обратната връзка е : „не ми давай акъл”. Намирам, че тук все още акъл се „взема” и „дава”. В свободния свят пари се вземат и дават, а акъл се споделя! Когато споделям информация, аз не губя тази информация, а само създавам условия аз един по – мислещ свят. Когато правя добрина, аз не губя, а умножавам вероятността да се изгради един по – хуманен свят. Комуникирам с надеждата, че хората ще ми върнат човещината и ще споделят нещо ново за мен, което ще помогне сценариите ми да станат по –интересни. Извинявам се, мога милиони лева да даря, но нито един неврон от акъла си не давам!
Откакто сте тук, само с дарения ли се занимавате?
    Чрез моята фирма „ ИСТ Интернационал” отначало се занимавах много интензивно с привличане на американски инвеститори. Но въпреки многото работа и усилия, многото покани на американци тук и на българи в Щатите – никога нищо не се получава. Така пропилях няколко години, докато разбера, че истински чужди инвестиции са като чужд акъл – не се искат!
Къде е проблемът? В администрацията или в някои хора?
    Ако проблемът беше само в някои хора или в някоя администрация, в една демократична държава сравнително лесно може да се намери изход. Това означава, че проблемът тук е на фундаментална основа. Въпреки че непознатото и промяната са страшни за всеки човек и всяка нация, в България това е още по-силно изразено, защото комунизмът е парализирал мозъците на хората от страх.

Кои са най – близките проекти, върху които работите?
    Искам да продуцирам телевизионно предаване, подобно на щатските сериални ситуационни комедии – по половин час всяка седмица. Името му ще бъде „Ново мислене”. Целта е да се покаже едно нормално, съвременно българско семейство и всекидневните му перипетии. Уж живеем в една модерна, променена България, а моделът, който аз продължавам да виждам на телевизионния екран, е Жорж Ганчев и Бай Ганьо. Логично е, че нова България си има и нов образ. Намам претенциите, че точно аз ще го открия, но бих искала чрез тази програма да поканя хората да се заемат с индентифицирането на съвременното лице на българина, който се развива, който има самочуствието на европеец.
В Щатите например такива програми са били много полезни за социалното развитие на черните. Когато едно дете види черни в ролята на лекари и адвокати на телевизионния екран, много по-голяма е вероятността то да се насочи към идеята, че иска да стане такъв. Ако тъмнокожите са показани само като отрицателни герои, едно дете няма как да има алтернативи. И може би това е най-важното: да се покаже по телевизията, че има алтернативи на старите модели за съвременния българин.
Няколко думи в заключение?
   Във връзка с телевизионната програма мисля, че има много възможности за комедия, която възпроизвежда нормалния български живот. И ако започнем заедно да го виждаме като комедия, ще бъдем улеснени в борбата си за ново бъдеще. Желанието ми е да се научим как да се уважаваме, как да се обичаме, как да проявяваме повече разбиране един към друг. Това качество в Щатите ме впечатлява най-много всеки път, когато се връщам там.